"LP, The Princess, 314 Тази година стават 20 години от като го видях за пръв път на НДК с едни кънки 5-6 номера по-голям номер да прави задна бургия на малките наклони. После правеше и 720 на наклоните от долу нагоре. 20 години, кънки, пирогов, бири, съсезания, на които той е много по-добър от всички останали, но се отказва още преди началото. Под мрънкащата и винаги недоволна физиономия, която иска да превърне всичко от София до Берлин в един голям бетонен парк, се крие желание за перфекционизъм, което можеш да видиш, когато не му лепне трик, дори тогава всички негови движения са вид изкуство. Не мисля, че има друг човек в БГ (може би Киро), с неговата отдаденост към карането."
Ави
"Отговарям на въпрос отностно г-н Дачев разбира се докато слушам Slug, цитата гласи "respect the life in the fashion's of the children". Рядко можеш да "дружиш" с трийсет и няколко годишен тийнейджър, ползите са толкова, колкото и недостатъците. Познавам Любо от 2002 г, тогава 12 годишен със сигурност съм се вдъхновявал, възхищавал (или някоя подобна дума) от него. Интересно е, че до ден днешен със същата успеваемост се уча от него. Започнах да карам с Любо през 2013 г., оттогава рядко си обувам кънките без да присъства. Има уникалната способност да наблюдава какво се случва наоколо, съответно може да разпознае всяка грешка, която правиш и е много вероятно да е запознат с твоите способности повече от самия теб, което пък от своя страна го кара да е социопат. Доколкото аз ще продължавам да опитвам трикове без да съм подготвен за тях, Любо бавно и методично ще надгражда своите, респективно и в живота се развиват нещата по подобен начин. Най-значимото от цялото нещо с кънките е, че стилът му е глобален. Много малко хора могат да карат кънки и да вложат смисъл в това иначе просто физическо занимание, а Любо е един от тях.
Жоро
"...Любчо е Мохамед Али, защото е стилен, лек, техничен и уверен независимо от всичко наоколо."
Живко
"He is amazing skater with such smooth street style I say he is an inspiration to many who just want to skate He has never lost his passion for skating… i think for him everything always is about styles what i liked about Lubo was he always saw a different way to skate things he has this lazy style which is so cool very smooth and lazy style.. with total control i think he can do the most simple tricks so beautiful"
Марко
“...преди всичко страхотен приятел иначе е един от най- стилните кънкьори за всички времена в БГ, слагали кънки някога, особено, когато се качи на някой рейл и замръзне отгоре. Уникален пример за стил на младите таланти.”
Киро Траянов
В България има доста кънкьори, които заслужават внимание и ние, от Вертиго Скейтс, ще се постараем да ви представим всеки един от тях, защото it does matter. И не, това не е класация за по- и най-.
...когато се съгласи да ми отговори на няколко въпроса, бях леко изненадана. Людмил Дачев е от онзи тип хора, които знаят какво искат, какво могат и как да го направят. Той не иска показност, не харесва пози, не търси внимание. Той просто прави това, което обича и го прави по негов си, елегантен и ненатрапчив начин. Със сигурност мога да кажа, че той е най-стилният стрийт кънкьор в България, който познавам. И със сигурност има още много неща, които могат да се кажат, но нека започна отнякъде.
Марко каза: той знае цялата история на кънките в България. Дай малко история
Има твърде много истории. Все пак 2/3 от живота ми е минал на кънки.
(неправилно зададен въпрос! Как се изстръгва история от кънкьор? - това ще е следващото нещо, което ще трябва да науча)
Ето малко история в снимки:
Кога и защо започна да караш?
През 1996г. Тази година ще станат 20 години. Заради скука и малко късмет. Тогава живеех в малко село в Германия. Един ден бях решил да си купя скейтборд, но по път за InterSports видях едно момче да пързаля пейка с кънки. Вместо скейтборд, купих кънки.
Някой инспирира ли те? Кой? Какво?
Всичко ме инспирира. Просто съм любознателно настроен към живота.
Защо точно кънки?
Както казах случайност.
Кои са първите ти кънки? Пазиш ли ги? Защо?
Rollerblade, някакъв детски модел. Избрах ги заради цвета. Не ги пазя, но пазя първите си агресив кънки. Roces M12. Бяха голяма мечта преди да ги получа.
Бунтар ли си?
Имам голяма непоносимост към много неща. Може би това ме прави бунтар.
Има ли агресия в стрийта? Недоволство? Някакъв своеобразен хип хоп или?
Не знам, това е съвсем персонално. При мен никога не е имало агресия. Когато бях по-малък, недоволството си към света пренасях в карането. Сега, когато излизам да карам, е времето, през което не мисля за нищо.
НДК дом ли ти е?
Ха-ха-ха не. Но някой ден ще бъде мое.
Вярно ли е, че си обикалял из Европа просто ей така да си караш?
Вярно е, че съм обикалял ей така из Европа. Карането е било второстепенно.
Бил си на всичките Winterclash (без последния), защо?
Да така е. Най-велик беше първия. Един ден получих поща от Йойо, който искаше да спонсорирам състезанието. Така и направих. После с цяла банда от България и Були от Румъния се забъркахме в едно от най-великите пътешествия някога. Pell-Mell беше спонсор. Също така прожектираха D4A в парка след състезанието.
На почти всички други ходих сам. Прекарвах по две седмици сам на чужди места да карам. Човек разбира много неща, когато прекара време сам.
Josh Petty преди, а сега?
Ъ-ъ не знам. На твърде много хора съм се възхищавал и се възхищавам как карат.
Ави, Марко, Любо? Как се запознахте?
И с двамата се запознах покрай кънките. В моят дом, НДК. Тогава времената бяха такива, че като видиш някой непознат с кънки, веднага му обръщаш внимание.
А сега как е? Всички карат и не е интересно?
Сега хората са някак незаитересовани един от друг.
Кажи ми за Pell Mell
Pell-Mell e проект, който стартирахме с Александър Мирчев. Първоначално искахме да имаме нещо наше, което да ни отличава от всичко останало. В последствие започнахме да продаваме дрехи, да имаме отбор, уебсайт. Снимахме филм.
Каква част от визията на Вертиго през годините е твоя?
Нямам представа. Но във всеки случай, не е никак малка.
Вертиго какво е за теб?
Магазин… Ха-ха нещо, от което имаме нужда тук. Ползвам го и за кафене понякога Ха-ха.
Какво те свързва със скейт парка в Монтана?
Инцидент. Един ден на паметника се появи един човек, който каза, че строял парк в Монтана. Показа ми чертежи и попита дали всичко е наред. Нищо не беше наред. Човекът нямаше време да се занимава, затова трябваше да му го преначертая на място и веднага…..Резултатът не е безгрешен, но за разлика от други подобни строежи, поне този е използваем. Всъщност, ако го бяха завършили с всичко планирано, щеше да е прекрасен парк.
Защо не обичаш състезанията?
Правилата. Побърква ме идеята за правила, цялото чакане и раздаване на оценки. Аз просто искам да карам. Никога не съм разбирал за какво точно се състезаваме и как точно се оценяваме. Това е скучно и безсмислено.
Къде са всички тия кънкьори, които са карали преди?
Навсякъде. Някои емигрираха, някои спряха, някои починаха…
Ти защо си в БГ?
Тук са моите приятели и семейство. България е велико място. Единственото лошо е че, е скапано за работа. Но пък и доброволното робство ме е загубило, тоест всичко е наред. Оцелявам някак….като на шега.
Защо няма скейтпарк в София?
Защото нашенските общественици гледат на младежта на България като на загубена кауза. По важното е, че една малка група хора в момента строят парк. За който още не е разбрал и не е отделил 5лв., може да го направи. FiveHighа>
gofundme
Стрийта умира ли?
Не, не умира. Това, че не е популярен е друга история. Винаги ще има хора, които карат.
Въпрос от публиката: Кои са легендите на българската ролинг сцена?:)))
Отговор от публиката: Марко Джара, Никола Недялков, Киро Траянов, Ники Малкия са хората, който са били популярни по някъв начин. Моето мнение не е от значение.
BrandOn?
BrandOn е резултат от любопитство и много откраднати карти за ксерокса в НБУ.
Други проекти?
Винаги има проекти. Jwax и тениски на Вертиго са последните проекти, по които съм работил, свързани с кънки. http://iam314.com/niceandrandom.html :)
Книга?
Да написах книга. Не! Написахме книга. Имах лоша раздяла с едно момиче. И това беше начина да изплувам. За щастие, добрите ми приятели се включиха в този проект.
За дизайна
Моята работа е изкуство. Дизайн е жанрът, в който работя. Като артист имам нужда да изследвам света чрез изображения.
Академията?
Академията определено не ми допадна. Преди да запиша там магистратура, учих приложна графика в НБУ. Велико беше. Стига да имаш желание да вземеш това, което може да ти предложи университета.
Художник къща храни ли? :)
Имам малка фирма за дизайн и девелъпмент. Ако бях склонен да се облажа с анус, сигурно щях да си купя ламбо. Общо взето генерирам някакъв доход. Плюсът е, че съм си сам началник. Това е моят избор. По този начин поне съм сигурен в работата си, тоест проектите са качествени.
Сега погледнато, is the life a bitch or is it a fairy tale?
Последно живота е приключение. Понякога е кучка, понякога е приказка.